За втори път започвам да пиша тази статия. Първия път стигнах точно до темата за бърнаута...и самата аз бях в бърнаут. Разболях се и се наложи да оставя всичко. Наскоро историята се повтори.

Дълго време не си позволявах истинска почивка. Работех, планирах, създавах, помагах на хора, организирах задачи и поставях себе си на последно място. Докато тялото ми не каза категорично "Стоп".

Тази статия е лично споделяне. Не е научен анализ и не е опит да дам универсална рецепта. Това са моите наблюдения, изводи и уроци, които все още уча и аз самата.

А ако има едно нещо, което искам да ти остане след прочитането ѝ, то е:
Ти заслужаваш почивка. Не когато всичко свърши. Не когато отметнеш всички задачи. Сега.

Всичко започва от теб

Работа. Семейство. Приятели. Хобита. Дом. Проекти. Всяка една от тези сфери изисква от нас време, внимание, енергия и присъствие. Вероятно си чувал израза, че от празна чаша няма как да налеем на другите. Звучи толкова логично и въпреки това почти всички забравяме именно него.

Толкова сме свикнали да се грижим за всички около нас, че започваме да живеем изцяло навън – според очакванията на околните, работните срокове, чуждите нужди и желания. Постепенно губим връзка със себе си, а когато това се случи, започва да страда всичко останало.

Работата вече не върви както преди. Взаимоотношенията стават по-напрегнати. Любимите занимания вече не носят радост. Дори нещата, които преди са ни зареждали, започват да изглеждат като още една задача.

Истината е, че отговорът много често стои в огледалото. Толкова често търсим одобрение отвън – от шефа, партньора, приятелите или социалните мрежи. Очакваме външните обстоятелства да ни направят спокойни, щастливи и удовлетворени, а всъщност всичко започва от начина, по който се отнасяме към себе си.

Понякога вярваме, че не заслужаваме да си подарим време. Или че не е моментът да инвестираме в здравето си, в почивката си, в любимото си занимание или дори в дрехата, която толкова много ни харесва. Все има нещо "по-важно". Все първо са другите, но както се отнасяме ние към себе си, така учим и света да се отнася с нас.

Замисли се.

Колко пари би дал за подарък на любим човек?

А колко инвестира последно в себе си?

Колко време прекарваш в социалните мрежи или в срещи с други хора?

А кога за последно остана насаме със себе си?

Според Световната здравна организация (WHO) бърнаутът представлява синдром, който възниква в резултат на хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно управляван. Той не се класифицира като заболяване, а като професионален феномен в Международната класификация на болестите (ICD-11).

Бърнаутът се характеризира с три основни измерения:

• усещане за физическо и емоционално изтощение;
• психическо дистанциране от работата или чувство на цинизъм и негативизъм към нея;
• намалена професионална ефективност и усещане, че човек не се справя така добре, както преди.

Тези симптоми обикновено се развиват постепенно. В началото може да ги отдадем на натоварен период, но когато продължат седмици или месеци, организмът започва да изпраща все по-ясни сигнали, че има нужда от възстановяване.

Тук искам да направя едно важно уточнение.

Това е официалната дефиниция на бърнаута. Но това, което ще споделя по-нататък, е моят личен опит и наблюдения като човек, преминал през това състояние и като здравен консултант.

Според мен бърнаутът не е само следствие от прекалено много работа.

Той е резултат и от прекалено дълго пренебрегване на собствените ни нужди. Да не чуеш тялото си. Да отлагаш почивката. Да поставяш себе си винаги на последно място. Да живееш според очакванията на всички останали, но не и според своите.

Колкото повече пренебрегваме сигналите на организма, толкова по-силно той започва да ги изпраща. Първо е умората. После липсата на мотивация. След това раздразнителността, а понякога накрая идва и болестта. Аз стигнах именно дотам. Не защото не знаех колко е важна почивката, а защото, както много хора, си мислех, че мога да почакам "още малко". Оказа се, че тялото ми имаше други планове.

Когато започнеш да избираш себе си...

Има нещо много интересно, което съм наблюдавала както при себе си, така и при хората, с които работя. Когато поставиш за приоритет собственото си здраве, спокойствие и благополучие, външният свят сякаш започва да откликва. Не защото се случва магия, а защото започваш да взимаш различни решения. Поставяш граници. Комуникираш по-ясно. Имаш повече енергия. Мислиш по-трезво. Грижиш се по-добре за себе си. Постепенно животът започва да се подрежда по различен начин. Не всичко е под наш контрол, но много повече зависи от нас, отколкото понякога си мислим.

"Хич не е добре, а е толкова добре...от дъжд на вятър трябва да се спре човек за миг поне."

Този ред от песента "Бърнаут" на Графа винаги ме кара да се замисля.

Понякога точно това ни трябва. Да спрем. Не защото сме се счупили, а защото сме хора.